Един зимен ден...

Мокър сняг не вали,

Но слънце грее,

грее по-силно и в нашите души.

С кафе започнал ден,

За теб мисля смутен.

Колко в това си приличаме...

В мига на интимни слова,

смути ни още по-силно това...

Трите гълъба на любовта

Един миг споделен...

Сякаш дошла е пролетта.

Аз влюбен – влюбена тя?

Философски въпрос?

Светлина!

Чакаме да дойде нощта...

За един миг вълшебен.

Спомен

или друг път отреден.

Нито ден,

ден необикновен,

без да мисля за теб.

По-силно е от мен!